1	"Предизвикателства пред неправителствения сектор" Предизвикателства пред неправителствения сектор на прага на членството на България в ЕС
2
3	"БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО..." БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
4	"България установява дипломатически отношения с..." България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност на 8 август 1988 г. На 8 май 1990 г. България подписва Спогодба за търговия и търговско-икономическо сътрудничество - рамката за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията. На 1 ноември 1990 г. България е включена в Програма ФАР /PHARE/ и започва да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство.
5	"На 8 март 1993 г" На 8 март 1993 г. България подписва Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА), което влиза в сила на 1 февруари 1995 г. след ратификация от Народното събрание на България, парламентите на държавите членки и Европейския парламент. С този акт Европа признава демократичните промени в България и се ангажира да подкрепи прехода й към пазарна икономика.
6	"На 14 декември 1995 г" На 14 декември 1995 г. Народното събрание гласува решение България да подаде официално молба за членство в Европейския съюз. На следващия ден молбата е представена на заседанието на Европейския съвет в Мадрид. Той възлага на Европейската комисия да изготви становища по молбите за членство на асоциираните страни.
7	"През 1993 г." През 1993 г. Европейския съвет в Копенхаген стига до извода, че "асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят да станат членове, ще влязат в Европейския съюз". И още: "Присъединяването ще бъде факт веднага щом асоциираната страна е способна да поеме задълженията за членство, като задоволи икономическите и политическите критерии". В същото време Съветът определи изискванията за членство, за които се говори като за "критериите от Копенхаген“.
8	"Критерии от Копенхаген" Критерии от Копенхаген Стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, законност, зачитане на човешките права и защита на малцинствата; Наличие на функционираща пазарна икономика, способност за справяне в условия на конкуренция с пазарните сили в Съюза; Способност да поеме ангажиментите за членство, включително да отговори на целите на политическия, икономическия и валутния съюз; Хармонизиране на административните структури
9	"Молби за членство" Молби за членство 1987 - Турция 1990 - Малта, Кипър 1994 - Полша, Унгария 1995 - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния /22 юни/, Словакия 1996 - Словения, Чехия
10	"През 1998 г." През 1998 г. българското правителство приема Национална стратегия за подготовка на страната за пълноправно членство в ЕС. Стратегията отразявана националните приоритети и стратегически цели от гледна точка на покриване на критериите за членство, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. Тя е актуализирана през 1999, 2000 и 2001 г. Последният вариант е одобрен от Министерския съвет през май 2001 г.
11	"През 1998 г." През 1998 г. Европейската комисия приема за всяка от страните кандидатки за членство документ “Партньорство за присъединяване”. Той съдържат график и работна програма за приемане на правото на Общността. Уточнява се финансовата помощ за страните кандидатки, както и условията за нейното получаване.
12	"Европейският съвет в Хелзинки /..." Европейският съвет в Хелзинки /1999 г./ взема решение за започване на преговори за присъединяване с България, Литва, Латвия, Словакия, Малта и Румъния. Приема се решение за свикване на Междуправителствена конференция (МПК) за присъединяване на България към ЕС. Преговорите са официално открити на първото заседание на МПК за присъединяване на България към ЕС на 15 февруари 2000 г. на ниво министри на външните работи.
13	"Принципи на преговорите" Принципи на преговорите 1. Приемането на права и задължения, свързани със системата на Съюза и институционалната рамка, познати като “acquis communautaire” 2. Въвеждане на преходни периоди 3. Принцип на диференциация - преговорите се провеждат индивидуално, скоростта зависи от степента на подготвеност на всяка от страните кандидатки, както и от сложността на въпросите, които се обсъждат. 4. Принцип на застигането
14	"Механизъм на преговорите" Механизъм на преговорите Преговорите се провеждат под формата на междуправителствени конференции на страните членки на ЕС със страните кандидатки. Преговорните сесии се провеждат на ниво министри или заместник – министри, т.е. постоянни представители за страните членки и посланици или главни преговарящи за страните кандидатки. Списък с приетите решения се изработва от Секретариата на Междуправителствената конференция и се одобрява официално на следващата среща.
15	"Преговори – важни дати" Преговори – важни дати На 15 февруари 2000 г. България започва преговорите, през 2002 г. вече е отворила всички преговорни глави. Европейският съвет в Копенхаген /2002/ приема предложените от ЕК пътни карти за България и Румъния /за периода до 2007/ и одобрява увеличена предприсъединителна помощ за тях. На 15 юни 2004 г. България приключва преговорите с ЕС шест месеца предсрочно.
16	"Преговори – важни дати" Преговори – важни дати На 13 април 2005 Европейският парламент дава съгласието си България да се присъедини към Европейския съюз – “за” 522 депутати, “против” – 70, “въздържали се” - 69. На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договор за присъединяване, а на 10 май 2005 Народното събрание на България ратифицира договора.
17	"ПРЕГОВОРНИ" ПРЕГОВОРНИ ГЛАВИ
18	"1." 1. Свободно движение на стоки Свободното движение на стоки е една от четирите свободи, на която се основава вътрешния пазар на ЕС. Целта е да се премахнат пречките и ограниченията в търговията между страните от единния европейски пазар По тази глава България не е договорила преходни глави
19	"2." 2. Свободно движение на хора Покриват се следните области: Взаимно признаване на професионалната квалификация; Права на гражданите – правото на гласуване Права на работниците - 4 основни компонента: право да приемат предложения за наемане на работа; право на свободно движение с тази цел на територията на държавите членки; право на свободно пребиваване в приемащата държава за постъпване на работа; право да остане в приемащата държава след прекратяване на трудовото правоотношение.
20	"2." 2. Свободно движение на хора – продължение Координация на социалноосигурителните схеми. Хората, които решат да се възползват от правото на свободно придвижване с цел работа, ще могат да разчитат на същите социални права като в родните си страни По глава 2 е договорен преходен период от 2 до 7 години.
21	"3." 3. Свободно предлагане на услуги Физическите лица, работещи на свободна практика, и юридическите лица могат да извършват стопанска дейност на територията на други държави членки, без да е необходимо да се настаняват трайно в тях. България е договорила преходен период до края на 2009 година.
22	"4." 4. Свободно движение на капитали Разделът покрива трансфера на пари през граница, трансфера на собственост върху активи, включително инвестирането в компании или недвижима собственост. Тук се включват и платежните системи и мерките срещу прането на пари. Преходен период – 5 години за придобиването на българско жителство от чуждестранни граждани и 7 години за покупката от чужденци на земеделска и горска земя.
23	"5." 5. Дружествено право Широк кръг въпроси относно публикуването на информация за ръководството, финансовото състояние и счетоводството на компаниите; защитата на интелектуалните и индустриални права и юрисдикцията на компаниите. Няма преходни периоди
24	"6." 6. Политика на конкуренция Да се осигурят еднакви конкурентни условия /законодателни и административни/ в рамките на вътрешния пазар за компаниите от всички държави членки и да се гарантира способността им да ги спазват. Няма преходни периоди.
25	"7." 7. Земеделие Най-голямата по обем преговорна глава, тази област обхваща около 50% от цялото европейско законодателство. Състои се от две части: Общата селскостопанска политика - урежда механизмите за регулиране на пазара на отделните земеделски продукти Функционирането на Единния вътрешен пазар - включва ветеринарните и фитосанитарните въпроси
26	"8." 8. Риболов Общата риболовна политика в ЕС се отнася до определяне на квоти за улов, внос и износ на различните видове риба и процедурите за контрол и организиране на риболовната флота.
27	"9." 9. Транспортна политика Транспортното законодателство обхваща близо 10 % от цялото законодателство на ЕС. Третира широк кръг въпроси от социално, техническо и фискално естество, изисквания за безопасност, екология, конкуренция. Преходни периоди от 2 до 7 години по различните раздели. Например – 4 години за изискването за финансова стабилност на автомобилните превозвачи /само за вътрешни превози/
28	"10." 10. Данъчна политика Законодателството на ЕС се отнася главно до непрякото облагане - ДДС и акцизите, докато за преките данъци изискванията са ограничени до корпоративното облагане. България е договорила 25 000 евро праг на оборота за малки и средни предприятия, под който те са освободени от ДДС, освобождаване от ДДС на международния пътнически транспорт, специален акцизен режим за производството на спиртни напитки за домашна консумация и по-нисък акциз за цигарите до края на 2009 г.
29	"11." 11. Икономически и валутен съюз Новоприетите държави не могат да въведат еврото веднага след присъединяването си към ЕС. За това се изисква период на подготовка поне 2 години, за да се гарантира, че влизането на страната в еврозоната няма да подкопае стабилността на еврото. Фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лв.
30	"12." 12. Статистика Обхваща следните области: статистическа инфраструктура; демографска и социална статистика; макроикономическа статистика; бизнес статистика; парична, финансова и търговска статистика; селско, горско и рибно стопанство; многоотраслови статистики. Няма преходни периоди.
31	"13." 13. Заетост и социална политика Изисквания в областта на здравеопазването и сигурността, трудовото законодателство, равно третиране на половете, липса на дискриминация по какъвто и да е признак, поддържане на социален диалог. България е единствената страна кандидат, успяла да договори преходен период до края на 2010 г. за максималното съдържание на катран в цигарите.
32	"14." 14. Енергетика Всяка държава трябва да определи стратегическата си енергийна политика и да представи ясни срокове за преструктуриране. От всички държави се очаква да подготвят пазара си за навлизането на екологични енергии и да поддържат петролен резерв за поне 90 дни. България е поискала 6-годишен преходен период за създаването на петролен резерв.
33	"15." 15. Индустриална политика Цялостно подобряване на бизнес средата, за да може икономиката на България да устои на конкурентния натиск и пазарните сили на ЕС чрез: - подобряване на законовата рамка; приключване на приватизацията и преструктурирането; оптимизиране на регулаторните режими; регламентиране правилата на конкуренцията; насърчаване на инвестиците; стимулиране на малките и средни предприятия;подпомагане на иновациите, научното изследване Няма преходни периоди
34	"16." 16. Малки и средни предприятия Създаване на обща благоприятна нормативна, финансова и административна среда за МСП Не се предвиждат преходни периоди
35	"17." 17. Наука и изследвания Рамкови програми на ЕС за наука и изследвания, които са основният инструмент за развитие на научния сектор и създаване на единно изследователско пространство в ЕС. Няма преходни периоди
36	"18." 18. Образование и обучение Приемането на европейските измерения в образованието ще доведе до: повишаване на качеството на образованието, въвеждане на европейски стандарти, обучение, свързано с реалните условия на пазара на труда, разширяване на чуждоезиковото обучение, повишаване на квалификацията на българските учители, достъп на всички граждани до определена професионална квалификация, разширено участието на България в сътрудничеството между висшите учебни заведения, възприемане на нагласата за непрекъснатост на обучението. Няма преходни глави
37	"19." 19. Телекомуникации и информационни технологии Основна цел на общностното право в областта на съобщенията е изграждане на единен пазар на далекосъобщителни и пощенски услуги, осигуряващ разнообразни и качествени услуги на разумни цени. Въведени са изисквания и механизми, осигуряващи улеснен достъп до пазара; развитие на ефективна конкуренция; равнопоставен достъп до мрежови ресурси, честоти и номера; защита на личните данни. Договорен е преходен период до 31.12.2008 г. за въвеждане на преносимост на номерата
38	"20." 20. Култура и аудиовизия Обща цел - изграждане на обща европейска идентичност при зачитане на културното многообразие. Най-важни задачи: насърчаване, културното сътрудничество на страните членки; участие в общи културни инициативи; ефективно участие в програмите за културно сътрудничество; насърчаване на достъпа на публиката до културните продукти, разпространението на изкуствата и културата; поощряване развитието на силно европейско производство на аудио-визуални програми; хармонизиране на политиката относно регулирането на трансгранични предавания
39	"21." 21. Регионална политика Държавите членки трябва да възприемат европейската квалификация на регионите според нивото на тяхното развитие, да изготвят национални планове за развитие, които да определят приоритетите на регионалното подпомагане и да имат административен и бюджетен капацитет за прилагане на европейските програми за структурно подпомагане. Номенклатура на териториалните статистически единици: NUTS 2 – райони за планиране; NUTS 3 – области /28 области/ LAU 1 – общини /264 общини/ LAU 2 – населени места /5336 населени места/
40	"22." 22. Околна среда Екологичното законодателство на ЕС се отнася до защитата на околната среда, редуцирането на замърсяването, подобряването на производителните процеси и качеството на продуктите Преходни периоди – от 1 до 8 години в различните раздели /например, привеждане в съответствие с нормите на съоръженията в 4 ТЕЦ/
41	"23." 23. Защита на потребителите Правилата на ЕС се отнасят до подвеждащата реклама, куфарната търговия, потребителските кредити, опасните имитации, груповия туризъм, безопасността на продуктите, неизгодни договори с клиенти, дистанционната търговия, сравнителната реклама, цената на хранителните продукти, гаранционните срокове. Няма преходни периоди
42	"24." 24. Правосъдие и вътрешен ред Обхваща следните области: убежище; външни граници, миграция, организирана престъпност, измами, корупция, наркотици, тероризъм, полицейско сътрудничество, митническо сътрудничество, съдебно сътрудничество по гражданско-правни и по наказателно-правни въпроси. Най-видимият компонент на политиката на ЕС в тази област е Шенгенското споразумение, резултатът от което е премахването на вътрешните граници. Договорите за присъединяване на новите страни съдържат предпазна клауза, която позволява възстановяване на охраната по техните граници в случай на неизпълнение.
43	"25." 25. Митнически съюз Единният пазар, изграден върху основите на активно функциониращ митнически съюз, е предпоставка за реализиране политиката на ЕС за растеж, конкурентоспособност и заетост. Основни цели: подпомагане на световния търговски обмен; насърчаване на честната търговия; поощряване на икономическото развитие; осъществяването на внос или износ по един ясен, уеднаквен и опростен начин; подпомагане развитието на една практическа система за събиране на приходи, мита, ДДС и акциз. След премахването на всички вътрешни мита, разработването на митническия кодекс и създаването на вътрешния пазар ЕС изгради основите на икономически и валутен съюз Няма преходни периоди
44	"26." 26. Външни отношения Третира икономическите и търговските отношения на Общността с трети страни и международни организации /мита за внос, търговска защита и др. въпроси/ Няма преходни периоди.
45	"27." 27. Обща външна политика и сигурност Система за сътрудничество между страните членки по въпросите на международната политика; основен инструмент за запазване на националните интереси в епохата на растящата глобална взаимозависимост. Целта е запазване на идентичността на ЕС на международно ниво. Няма преходни периоди.
46	"28." 28. Финансов контрол Раздели: вътрешен финансов контрол; външен финансов контрол; контрол във връзка с предприсъединителното и бъдещо финансиране от ЕС; защита на финансовите интереси на ЕС. Няма преходни периоди
47	"29." 29. Финансови и бюджетни въпроси ЕС не се намесва в организирането на националните бюджети, но има изискване във финансовите им министерства да работи специален екип за контрол над средствата, които постъпват в европейския бюджет или се получават оттам.
48	"30." 30. Институции Урежда участието на държавите членки в институциите на ЕС. Основата на споразумението е Договорът от Ница /2001 г./
49	"31." 31. Други въпроси Договореното от България обхваща участието в някои европейски фондове, достъпа до активите на Европейската централна банка, довършването на проекти по ФАР, ИСПА и САПАРД след присъединяването; специална помощ за институционално изграждане
50	"31." 31. Други въпроси – продължение Предпазните клаузи в Договора за присъединяване / за икономиката, вътрешен пазар, правосъдие и вътрешен ред, евентуално едногодишно отлагане на членството в случай на забавяне на подготовката/; допълнителна помощ за прилагане на Шенгенските изисквания и средства за затваряне на реактори на АЕЦ “Козлодуй”.
51	"Обща финансова рамка България –..." Обща финансова рамка България – Румъния За периода 2007 – 20013 г. 44.316 милиарда евро За първите три години 2007-2009 16.396 милиарда евро Сума за България за 7-годишния период 12.8 милиарда евро Сума за България за първите три години 4.6 милиарда евро
52	"Финансова рамка – коментари" Финансова рамка – коментари Според Раймер Бьоге, германски евродепутат от Европейската народна партия, част от сумите по финансовата рамка на двете страни е индикативна – т.е. несигурни, и не присъстват в Договора за присъединяване. Българските власти трябва да защитава допълнителни средства за селското стопанство, вътрешна политика, административно укрепване Предложение на Европарламента за бюджет на ЕС в периода 2007-20013 - 975 милиарда евро или 1,18 процента от брутния национален доход на съюза.
53	"Договор за присъединяване," Договор за присъединяване, член 39 Ако въз основа на непрекъснатия мониторинг на Комисията върху ангажиментите, поети от България и Румъния в контекста на преговорите по присъединяване и по-специално въз основа на мониторинговите доклади на Комисията, съществува ясно доказателство, че състоянието на подготовката за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС в България или Румъния е такова, че съществува сериозен риск от това, една от тези държави държави да е очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване на 1 януари 2007 г. в редица важни области, Съветът може да реши с единодушие, по препоръка на Комисията, датата на присъединяване на тази държава да бъде отложена с една година до 1 януари 2008 г.